смилахте

Речник на българския език

1. смилахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

смилахте е производна форма на смилам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. смилахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

смилахте е производна форма на смилам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).