смилали

Речник на българския език

1. смилали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

смилали е производна форма на смилам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. смилали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

смилали е производна форма на смилам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. смилали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

смилали е производна форма на смилам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. смилали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

смилали е производна форма на смилам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).