смилал

Речник на българския език

1. смилал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

смилал е производна форма на смилам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. смилал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

смилал е производна форма на смилам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. смилал — мин. деят. св. прич. м. р.

смилал е производна форма на смилам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. смилал — мин. деят. несв. прич. м. р.

смилал е производна форма на смилам (мин. деят. несв. прич. м. р.).