сметяло

Речник на българския език

1. сметяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сметяло е производна форма на смета (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сметяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

сметяло е производна форма на смета (мин. деят. несв. прич. ср. р.).