сметете

Речник на българския език

1. сметете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

сметете е производна форма на смета (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. сметете — повелително наклонение, мн. ч.

сметете е производна форма на смета (повелително наклонение, мн. ч.).