сметели

Речник на българския език

1. сметели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

сметели е производна форма на смета (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. сметели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

сметели е производна форма на смета (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).