сместил

Речник на българския език

1. сместил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сместил е производна форма на сместя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сместил — мин. деят. св. прич. м. р.

сместил е производна форма на сместя (мин. деят. св. прич. м. р.).