сместело

Речник на българския език

1. сместело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сместело е производна форма на сместя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сместело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

сместело е производна форма на сместя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).