сместел

Речник на българския език

1. сместел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сместел е производна форма на сместя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сместел — мин. деят. несв. прич. м. р.

сместел е производна форма на сместя (мин. деят. несв. прич. м. р.).