смесел

Речник на българския език

1. смесел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

смесел е производна форма на смеся (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. смесел — мин. деят. несв. прич. м. р.

смесел е производна форма на смеся (мин. деят. несв. прич. м. р.).