сменяло

Речник на българския език

1. сменяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сменяло е производна форма на сменям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сменяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сменяло е производна форма на сменям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. сменяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

сменяло е производна форма на сменям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. сменяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

сменяло е производна форма на сменям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

5. сменяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сменяло е производна форма на сменя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. сменяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

сменяло е производна форма на сменя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).