сменял

Речник на българския език

1. сменял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сменял е производна форма на сменям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сменял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сменял е производна форма на сменям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. сменял — мин. деят. св. прич. м. р.

сменял е производна форма на сменям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. сменял — мин. деят. несв. прич. м. р.

сменял е производна форма на сменям (мин. деят. несв. прич. м. р.).

5. сменял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сменял е производна форма на сменя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

6. сменял — мин. деят. несв. прич. м. р.

сменял е производна форма на сменя (мин. деят. несв. прич. м. р.).