смелело

Речник на българския език

1. смелело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

смелело е производна форма на смеля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. смелело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

смелело е производна форма на смеля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).