смекчели

Речник на българския език

1. смекчели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

смекчели е производна форма на смекча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. смекчели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

смекчели е производна форма на смекча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).