смеели

Речник на българския език

1. смеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

смеели е производна форма на смея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. смеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

смеели е производна форма на смея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).