смеел

Речник на българския език

1. смеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

смеел е производна форма на смея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. смеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

смеел е производна форма на смея (мин. деят. несв. прич. м. р.).