сляхте

Речник на българския език

1. сляхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

сляхте е производна форма на слея (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. сляхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

сляхте е производна форма на слея (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).