сляло

Речник на българския език

1. сляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сляло е производна форма на слея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

сляло е производна форма на слея (мин. деят. св. прич. ср. р.).

3. сляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сляло е производна форма на слея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. сляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

сляло е производна форма на слея (мин. деят. св. прич. ср. р.).