слюнчил е

Речник на българския език

1. слюнчил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

слюнчил е е производна форма на слюнча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. слюнчил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

слюнчил е е производна форма на слюнча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).