слънчасвало

Речник на българския език

1. слънчасвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

слънчасвало е производна форма на слънчасвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. слънчасвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

слънчасвало е производна форма на слънчасвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. слънчасвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

слънчасвало е производна форма на слънчасвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. слънчасвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

слънчасвало е производна форма на слънчасвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).