слънчасвали

Речник на българския език

1. слънчасвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

слънчасвали е производна форма на слънчасвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. слънчасвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

слънчасвали е производна форма на слънчасвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. слънчасвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

слънчасвали е производна форма на слънчасвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. слънчасвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

слънчасвали е производна форма на слънчасвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).