слънчасвала си

Речник на българския език

1. слънчасвала си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

слънчасвала си е производна форма на слънчасвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. слънчасвала си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

слънчасвала си е производна форма на слънчасвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

3. слънчасвала си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

слънчасвала си е производна форма на слънчасвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).