слънчасвала

Речник на българския език

1. слънчасвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

слънчасвала е производна форма на слънчасвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. слънчасвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

слънчасвала е производна форма на слънчасвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. слънчасвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

слънчасвала е производна форма на слънчасвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. слънчасвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

слънчасвала е производна форма на слънчасвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).