слънчасвал

Речник на българския език

1. слънчасвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

слънчасвал е производна форма на слънчасвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. слънчасвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

слънчасвал е производна форма на слънчасвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. слънчасвал — мин. деят. св. прич. м. р.

слънчасвал е производна форма на слънчасвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. слънчасвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

слънчасвал е производна форма на слънчасвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).