слънчасало

Речник на българския език

1. слънчасало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

слънчасало е производна форма на слънчасам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. слънчасало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

слънчасало е производна форма на слънчасам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. слънчасало — мин. деят. св. прич. ср. р.

слънчасало е производна форма на слънчасам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. слънчасало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

слънчасало е производна форма на слънчасам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).