слънчасали

Речник на българския език

1. слънчасали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

слънчасали е производна форма на слънчасам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. слънчасали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

слънчасали е производна форма на слънчасам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. слънчасали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

слънчасали е производна форма на слънчасам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. слънчасали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

слънчасали е производна форма на слънчасам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).