слънчасала си

Речник на българския език

1. слънчасала си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

слънчасала си е производна форма на слънчасам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. слънчасала си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

слънчасала си е производна форма на слънчасам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

3. слънчасала си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

слънчасала си е производна форма на слънчасам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).