слънчасала

Речник на българския език

1. слънчасала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

слънчасала е производна форма на слънчасам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. слънчасала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

слънчасала е производна форма на слънчасам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. слънчасала — мин. деят. св. прич. ж. р.

слънчасала е производна форма на слънчасам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. слънчасала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

слънчасала е производна форма на слънчасам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).