слъга

Речник на българския език

1. слъга — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

слъга е производна форма на слъжа (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. слъга — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

слъга е производна форма на слъжа (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).