слушкаха

Речник на българския език

1. слушкаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

слушкаха е производна форма на слушкам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. слушкаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

слушкаха е производна форма на слушкам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).