слушка

Речник на българския език

1. слушка — сег. вр., 3 л., ед. ч.

слушка е производна форма на слушкам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. слушка — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

слушка е производна форма на слушкам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. слушка — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

слушка е производна форма на слушкам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).