случвал

Речник на българския език

1. случвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

случвал е производна форма на случвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. случвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

случвал е производна форма на случвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. случвал — мин. деят. св. прич. м. р.

случвал е производна форма на случвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. случвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

случвал е производна форма на случвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).