слухтяха

Речник на българския език

1. слухтяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

слухтяха е производна форма на слухтя (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. слухтяха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

слухтяха е производна форма на слухтя (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).