слухтял си

Речник на българския език

1. слухтял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

слухтял си е производна форма на слухтя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. слухтял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

слухтял си е производна форма на слухтя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. слухтял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

слухтял си е производна форма на слухтя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).