слухтяла

Речник на българския език

1. слухтяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

слухтяла е производна форма на слухтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. слухтяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

слухтяла е производна форма на слухтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. слухтяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

слухтяла е производна форма на слухтя (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. слухтяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

слухтяла е производна форма на слухтя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).