слугувал си

Речник на българския език

1. слугувал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

слугувал си е производна форма на слугувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. слугувал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

слугувал си е производна форма на слугувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. слугувал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

слугувал си е производна форма на слугувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).