сломявало

Речник на българския език

1. сломявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сломявало е производна форма на сломявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сломявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сломявало е производна форма на сломявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. сломявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

сломявало е производна форма на сломявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. сломявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

сломявало е производна форма на сломявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).