сломявала

Речник на българския език

1. сломявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

сломявала е производна форма на сломявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. сломявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

сломявала е производна форма на сломявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. сломявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

сломявала е производна форма на сломявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. сломявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

сломявала е производна форма на сломявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).