слоила

Речник на българския език

1. слоила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

слоила е производна форма на слоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. слоила — мин. деят. св. прич. ж. р.

слоила е производна форма на слоя (мин. деят. св. прич. ж. р.).