слоил

Речник на българския език

1. слоил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

слоил е производна форма на слоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. слоил — мин. деят. св. прич. м. р.

слоил е производна форма на слоя (мин. деят. св. прич. м. р.).