слепяха

Речник на българския език

1. слепяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

слепяха е производна форма на слепея (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. слепяха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

слепяха е производна форма на слепя (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).