слепил си

Речник на българския език

1. слепил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

слепил си е производна форма на слепя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. слепил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

слепил си е производна форма на слепя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).