слепил е

Речник на българския език

1. слепил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

слепил е е производна форма на слепя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. слепил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

слепил е е производна форма на слепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).