слепил
1.
слепил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
слепил
е производна форма
на слепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
слепил —
мин. деят. св. прич. м. р.
слепил
е производна форма
на слепя (мин. деят. св. прич. м. р.).