слепели

Речник на българския език

1. слепели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

слепели е производна форма на слепея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. слепели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

слепели е производна форма на слепея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

3. слепели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

слепели е производна форма на слепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

4. слепели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

слепели е производна форма на слепя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).