слелите

Речник на българския език

1. слелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

слелите е производна форма на слея (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

2. слелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

слелите е производна форма на слея (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).