слеете

Речник на българския език

1. слеете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

слеете е производна форма на слея (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. слеете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

слеете е производна форма на слея (сег. вр., 2 л., мн. ч.).