слеем

Речник на българския език

1. слеем — сег. вр., 1 л., мн. ч.

слеем е производна форма на слея (сег. вр., 1 л., мн. ч.).

2. слеем — сег. вр., 1 л., мн. ч.

слеем е производна форма на слея (сег. вр., 1 л., мн. ч.).