следвало

Речник на българския език

1. следвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

следвало е производна форма на следвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. следвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

следвало е производна форма на следвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. следвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

следвало е производна форма на следвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. следвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

следвало е производна форма на следвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).