слегнел

Речник на българския език

1. слегнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

слегнел е производна форма на слегна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. слегнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

слегнел е производна форма на слегна (мин. деят. несв. прич. м. р.).